OcTpИeto Ha ПPeДatEЛЯ
Фалцио Вал Монд е Предводителят на Мантиите. Обучени в изкуството на водене на битки и в законите на Тегобия, Мантиите са пътуващи Арбитри, които укрепват Кралските закони. Те са герои. Или поне са били, докато не са се оттеглили по времето когато Херцозите превземат кралството и набучват на кол главата на техния Крал.
Фалцио, заедно със своите приятели Кест и Брасти са принудени да оцеляват като охранители на поредния безпринципен благородник. И когато техният господар е убит, тримата са принудени безпомощно да наблюдават как убиецът подхвърля доказателства, уличаващи тях за убийството му.
Тегобия е на ръба на колапс, а варварите стават нетърпеливи и душат в пограничните райони. Херцозите причиняват хаос в държавата, докато Мантиите са се разпръснали надлъж и нашир, обругавани като предатели и дрипльовци.
Всичко, което им е останало, са обещанията, които са дали на Крал Паелис – да изпълнят по една последна мисия. Но ако имат надежда да осъществят мечтата на Краля, разединените Мантии трябва да се обединят отново или да гледат отстрани как светът им изгаря…
“Фантастично от първото изречение до последното!”
ДЖОН ГУИНИ
АВТОР НА ВЯРВАЩИТЕ И ФАЛЕННИТЕ“Предателският блейд осигурява почитатели на вентилаторите и се забавлява по пътя, но също така пакетира и подъл емоционален удар. Дюма ще се гордее.”
Les vieux maîtres de sort aiment raconter que la magie a un goût. Les sorts de braise ressemblent à une épice qui vous brûle le bout de la langue. La magie du souf e est subtile, presque rafraîchissante, un peu comme si vous teniez une feuille de menthe entre vos lèvres. Le sable, la soie, le sang, le fer… cha- cune de ces magies a son parfum. Un véritable adepte, autre- ment dit un mage capable de jeter un sort même à l’extérieur d’une oasis, les connaît tous.
'I totally saw this coming,’ Reichis growled, leaping onto my shoulder as lightning scorched the sand barely ten feet from us. The squirrel cat’s claws pierced my sweat-soaked shirt and dug into my skin.
The way of the Argosi is the way of water. Water never seeks to block another’s path, nor does it permit impediments to its own. It moves freely, slipping past those who would capture it, taking nothing that belongs to others. To forget this is to stray from the path, for despite the rumours one sometimes hears, an Argosi never, ever steals.